Много е трудно да си тиква и да няма прасе, което да те изяде!!!

Из писмата до майка й на една студентка в НБУ

| петък, 24 октомври 2008 г.

Мила мамо, Пише твойта Стоянка. Знам, чи откакто ми прати оня колет не съм ти писала, ма тука имах едни сосиални ангаджираности и ни можъх. Както и дъ йе имам мноу да ти приказвам за Софията, Университетъ и ноуто ми гаджил.

Най - важното е, чи риших да съ откажъ от прауто и дъ съ прихвърля въф визуални изкустал.

Ни знам ко ша съ учи, ма мноу фетско ми звучи имиту.
Няа ни върнат 2000 лева мъ ти нали ми писа, чи чичо Кольо трите крави и магарито дет му ги продадохме, вечи ги е заклал. Та и да ги бяаа върнали тати немой да ги откупи.

За учинито ни съ притисняайти, ний младите и хинтелигентните винаги ша са опрайм. Ний дет са вика сми ЮПИТА кат си доа на село ша ти обясня ко значи.

Та да ти пиша за мойто Туци. Той Туци е мноу дубро момче, даже диплома от 2 ро СПТУ със средин успех добър 3,55 си има. Не е кат мойта 4,26 от СПТУ то в Горно Къньово ма и ти винаги си ми казула, чи жината тряа да е по - умна та да команди.

С Туци съ запознахми в неговата раута димек в ино такси то туй да си таксиджия в Софията е много ма много пристижну.

Той ми такоз малко мургавичък, ма ни е пойче ут тати. Ма ний с него хубо си живейм всеки петък сме в Студенския нъ Фолк парти и дажи вечи събирами пари за център димек ша ходим в Биад.

Пиша ти да заколиш и да пратиш някое пиле, чи поогладняхме с Туцито и ако мойш прати някое пара да си купя едно поле, чи кат ида в Биад да не изложа село.

Твойта Стоянка
тъ цилува.

второто писмо...

Нийй с негу в Биад ходихми и съ предстайхме супер. Аз с ино поле късо са бях облекла ма докът гу облека къв зор беши... Щот многу загубена е тъз софииската мода, хем късо, хем тясно то чи късн нищо дйе аз хубаи крака имам, дет вика тати кът пилешки кибапчита са ми, ма едваам я навлякох, хубоу чи съквартиранткатъ имаши сапунчи "DURO". Пък кат отидохми у Туци той със веру "Test" ми я свали.
А в Биад ги сбъркахми той Туци ни можъ да съ представи ма аз и за дваматъ съ предстайх. Кът зех да ги мятъм ини гюбеци пойче от сватбата на бати Иванчо ги мятъх, пък идиин на бара кат застанал с ини ланци кат зе да ми пляска и да ми пъха в коланчито петолевки... Туци зе да мъ дърпа прос чуляк мъ, прос, той ондзи на мойту изкусу съ кефи, ма нашия ко му разбира картунатъ. Ша го сменя аз само ощи иднъж да ида в Биада, с Мерцидес ша си хвана чи кат мъ докара на сред село от яд ша умрат.
За учинито няаа ко да ти приказуам, пойчету изпити съм си ги взела, и тати ут ся да съ готви да мъ води на пазара в Раньуу, щот то туй в НБУ да ней шига работа, то си и кат Харвард (ни знам ко то туй Харвард щот ощи ни сме гу учили ма пристижно ша да е).
Хади чао и цилувки на кака Кина, бати Иванчо, чинка Сийка и свяку Ламби.