Много е трудно да си тиква и да няма прасе, което да те изяде!!!

Телефонна история

| четвъртък, 6 ноември 2008 г.

(12 декември, 11:00 преди обяд)

Аз - Здравей, аз съм Х, запознахме се на купона на Мишо в понеделник. Даде ми телефона си, а аз обещах да ти се обядя и ето - правя го.

Тя (неуверено) - Да… как си?

Аз - Аз съм тоя, дето за малко щеше да падне върху теб, докато носеше таблата със сандвичи - изцапах ти ръкава с майонеза и …

Тя (оживено) - А, ти ли си! Сега си спомних! Радвам се, че се обади!

Аз - Аз също се радвам! Ами… ако искаш да излезем някъде? На вечеря или на дискотека примерно? Ако ти се ходи де…

Тя (ентусиазирано) - Да, да, разбира се, ще ми е много приятно! Обади ми се пак и ще решим кога да отидем!

Аз - Ами ето, нали ти се обаждам (засмивам се). Какво ще кажеш за тази вечер? Може да идем във Фънкис, знаеш ли къде е?

Тя - Знам го, естествено, отлична идея! Обожавам Фънкис и днес съм свободна вечерта! Звънни ми после, да се разберем!

Аз - Е, какво ще кажеш да те чакам отпред към 10?

Тя - Перфектно, 10 часа пред Фънкис! Ще чакам да ми се обадиш да се разберем! Чао, целувки! (затваря)


(гледам телефона си и се чувствам леко объркан)


(12 декември, 22:25 вечерта, пред Фънкис)

Тя (сънено) - Ало, кой се обажда?

Аз - Аз съм Х, Какво стана, идваш ли?

Тя (учудено) - Къде да идвам?

Аз (и аз учудено) - Ами във Фънкис! Аз съм отпред и те чакам…

Тя - Ама ти защо не ми се обади да се разберем? Нали ти казах да ми се обадиш?

Аз - Нали се разбрахме: 10 часа пред Фънкис?

Тя - Ами ти като не ми се обади… Аз сега съм си легнала… Но ако искаш можем да излезем друг път…

Аз - Добре, явно нещо не сме се разбрали, да го оставим за друг път.

Тя - Обади ми се!


(Оставяме го за друг път)

(17 декември, 21.10 вечерта, ресторант Ла Долче Вита)

Тя - Здравей пак! Виж, знам, че за 9 се бяхме уговорили, но ми изникна нещо спешно, ще може ли да ме почакаш малко, ще се забавя около половин час, не повече?

Аз - Ами да, няма проблеми, то и без това се налага да почакам за маса…

(17 декември, 21.47 вечерта, ресторант Ла Долче Вита)

Тя - Там ли си още? Извинявай, че се забавих, оня идиот е зарязал Елена и нямаше как да не я успокоя… Сега съм в таксито и след малко съм при тебе!

Аз - …

(17 декември, 22.31 вечерта, ресторант Ла Долче Вита)

Аз - Здравей, какво става, ще идваш ли изобщо?

Тя - Ох, ами наистина, ама наистина съжалявам, че те оставих да чакаш така, но просто не можеше да оставя Мария сама да плаче, страхувам се да не си направи нещо, оня кретен направо й разби сърцето! (Мария ли?!?). Ако искаш да се чуем после?

Аз (като треснат по главата) - Добре…

Тя (неочаквано жизнерадостно) - Отлично, обади ми се! Чао!



(23 декември 15:22, кафенето до Археологическия музей)

(получавам sms): idam sld malko, por4ai mi sok anananas

(23 декември 15:41, кафенето до Археологическия музей)

(получавам sms): ne6to n mi se hodi na kafe 6te ti se obada utre. ili po-dobre ti mi se obadi



(31 декември, 14:23 след обяд)

Тя - Здравей пак! Аз се обаждам само да те питам, трябва ли да вземам нещо специално?

Аз - Не, то всичко ще е приготвено, няма проблеми. Стаите се запазени, ресторантът също.

Тя (супер ентусиазирано) - Идеално! Ако знаеш колко се радвам! Наистина беше супер да ме поканиш да прекараме Нова Година на Боровец с теб и твоите приятели от модната агенция! А й най-после ще се видим! Никак не съжалявам, че отрязах моите приятелки за Мармарис - кой пък иска да ходи на нова година в скапаната Турция, да си ходят сами!

Ти (скромно) - Е, надявам се да ти хареса с нас на Боровец…

Тя (почти истерия) - Майтапиш ли се? Как няма да ми хареса? Чух, че даже Руши Видинлиев ще е в същия хотел! Значи автобусът ми пристига в Боровец в девет и половина и ти ще ме чакаш с колата на автогарата?

Аз - Да.

Тя - Ех, супер ще си изкараме! Чао, аз отивам да хвана автобуса!


(31 декември, 21:34 вечерта, Боровец, автогарата)

Тя (развълнувано) - Хей, къде си? Аз пристигнах вече в Боровец! Има много сняг, ама тебе те няма! Идвай по-бързо, че е студено!

Аз - Оф, абе знаеш ли, аз и момчетата решихме че по това време Боровец ше е пълен с разни мутри и чалгаджии, пък и в хотела нямаше никакви места… Та затова е по-добре да си празнуваме в София - в на Жорето апартамента. Обади ми се ако искаш да дойдеш при нас.

Тя (объркано) - Ама… аз съм на Боровец вече и те чакам! Вие нали щяхте да… Боровец…

Аз (жизнерадостно, чува се музика) - Ами ние пък сме у Жорето и вече купонясваме - ако решиш да идваш - звънни ми да ти кажа къде сме! Чао!