Мила ми, Венето, после казармата най-обичам теб. И преди казармата най-много те обичах...

Пиленце, непрестанно си мисля за теб. Когато заспивам, когато сънувам, когато се събуждам и когато ме събуждат. Много ми липсва твоята усмивка (и сладки чаровни кариесчета на кучешките зъбки), твоят сладострастен смях (при който ти виждам сливиците), твоят поглед (с който ме гледаш докато лежа и виждаш едновремено очите и пръстите на краката ми), който ме кара да се чувствам жив (или поне възбуден), твоите докосвания (а не опипванията в мъжката баня... то друга нямаме тук).

Котенце, липсва ми времето, което прекарвахме заедно. То аз те прекарвах повече, разбира се, но все си мисля, че и на теб ти е било приятно. Нали? Защо не си ми писала от лятото? Последното ти писмо, беше преди да заминеш на море през август. Когато те търся у вас от уличния телефон тук, баща ти ми казва, че не се прибираш по-рано от 1-2 след полунощ... или изобщо не се прибираш, ако си нощна смяна. Нали не си ме забравила? Все пак аз ти бях първият мъж. Бих искал да си остана такъв. Или поне да съм последният в Топ 5 (the First 5).

Много ми е мъчно за теб. Сега не ме пуснаха в отпуска, защото имах няколко издънки и за Коледа и Нова Година си оставам в поделението. Дори на Нова Година съм наряд.

Миличко, взводният и старшината много ме тормозят. Викат ми селянин и всякакви други изродски обръщения. Точно на мен? Аз съм такова градско момченце. Постоянно ми се заканват. Дори на едно учение, когато копаехме окопи, мен ме накараха да копая сам и когато изкопах един достатъчно дълбок окоп, те скочиха вътре и се опитаха да ме обладаят. Аз исках да крещя, но ми запушиха устата. Взводният беше де. На никой не съм казал, само на теб сега, но незнайно как всички стари кучета в поделението знаят за това. Аз не се срамувам де. Затова и ти го пиша. Дано не си помислиш нещо лошо за мен.

Аз много те обичам и ще те обичам още повече, като изляза от тук. Искам като изляза от тук да вляза направо в теб. Моля ти се напиши ми едно писъмце за успокоение. Аз всяка вечер си ти гледам снимката, като заспивам. Тъмно е, ама си те представям. Цеко, един от младите, ама е много як, постоянно ме бъзика, че на морето си си хванала ново гадже и изобщо не те ебе за мен. Аз не му вярвам, защото ми завижда, че имам толкова хубаво гадже като теб, а той е още девствен, ако не броим това, че изнасили Коцето от Карлово (тук не е никак добре младите да се насилваме помежду си, ако ни насилват старите е по-нормално). Всяка вечер си ти гледам снимката под чаршафа. Ако имам сили лъскам бастуна. Ама ти по-добре го правеше. Признавам си. Свършиха ми презервативите и затова се празня отстрани на дюшека. Просто махам чаршафа и там. Вече е станало едно твърдо петно с формата на Австралия. Искам като излеза от казармата да отидем до Австралия. Там можем да си народим няколко австралийчета, нали?

Извинявай, че трескам злобарки, но тук единственото, от което мога да се оплача е липсата на секс. Т.е. аз да правя секс с някой друг. Липсва ми. И ти ми липсваш. Славчо ми носи плейбои като ми идва на свиждане. Беше ги използвал преди това, но пак съм му благодарен. Все пак мисли за мен и за самозадоволяването ми тук. Аз най-обичам да си гледам твоята снимка и плейбоя с Юлияна Кънчева и да си мисля как правим тройка... с Юлияна и с Жоро Пентаграма... а ти само гледаш и ни казваш какво да правим. Нали не е перверзия? Аз просто така си мисля. Иначе като съм с теб, изобщо не ми минават подобни мисли през главата.

Сладичкото ми, благодаря ти за самобръсначката, която ми изпрати през юни. Не я беше използвала много и се обринах само веднъж. Старшията ме заплаши, че с тия пъпки ше ме шиба само в гъзъ. Затова и спрях да я използвам. Прости ми за това.

Чао сега скъпо, мое момиче. Ще ти пиша отново за Св. Валентин и 8 март.

Редник Мюмюн Сюлейманов
Поделение 196-69